Адолф Хитлер

Родство и произход

Семейството на Хитлер произхожда от Австрия.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл (1860 – 1907), внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст.

Ранни детски години

На 20 април 1889 г., на митническия чиновник Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно (на втория ден от Великден, събота) кръщават Адолф Хитлер. През юни 1895 г. Алоис Хитлер се оттегля в малко имение край Ламбах, където се заема със земеделие и пчеларство. По това време малкият Адолф Хитлер ходи на училище в близкото село Фишълхам. Той е щастливо и безгрижно дете. В „Моята борба“ той пише:

„	„Не след дълго великият исторически сблъсък се превърна в моето най-голямо духовно преживяване. Оттогава аз ставах все по-ентусиазиран за всичко, свързано по някакъв начин с войната или, по този начин, с военната служба.“	“
— Адолф Хитлер

По-малкият брат на Адолф, Едмунд Хитлер, умира от дребна шарка на 2 февруари 1900 г. Това събитие се отразява силно на Адолф Хитлер, който от самоуверен и добър ученик се превръща в затворено и необщително момче, което непрекъснато е в конфликт с баща си и учителите си.

Хитлер остава близък с майка си, но отношенията му с консервативния и авторитарен баща са лоши. Алоис често го бие, особено след неуспешния му фермерски опит. Той иска Адолф да стане митнически чиновник, като самия него и това се превръща в непрестанен източник на конфликти между двамата. Въпреки желанието на сина да учи в класическа гимназия и да стане художник, през септември 1900 г. баща му го изпраща в техническо училище в Линц. Според разказа на самия Адолф Хитлер в „Моята борба“, той умишлено се проваля през първата си година в училището, с надеждата баща му да се откаже и да го изпрати в гимназия. Тъй като Алоис не се поддава, той става все по-враждебно настроен към него.

Младият Хитлер отрано се увлича по германския национализъм, като той го вижда и като средство за съпротива срещу баща си, който с гордост е служил на австрийското правителство. В отхвърлянето си на Хабсбургската монархия, към която бащата непрекъснато демонстрира лоялност, Хитлер и неговите приятели демонстративно използват германския поздрав „Хайл“ и пеят германския химн, вместо австро-унгарския.

След внезапната смърт на Алоис Хитлер на 3 януари 1903 г. поведението на Адолф Хитлер в училището става още по-лошо и той е изгонен.

Напуска училище поради заболяване. Адолф гледа на това като на спасение от нещо, с което не желае повече да се занимава. По препоръка на лекар Адолф в бъдеще не бива да стои затворен в канцелария. Най-сетне пред мечтата на момчето се открива истинска възможност да се махне от реалното училище и да се запише в Художествената академия. Заминава с вече болната си майка за Шпитал. Там под контрола на д-р Карл Кайс от Вайтра Адолф бързо се възстановява.

Младежки години във Виена и Мюнхен

След 1905 г. Хитлер води бохемски живот в столицата Виена, като се издържа от сирашката си пенсия и помощ от майка си. На два пъти, през 1907 и 1908 г., не успява да влезе във Виенската академия на изкуствата с аргумента, че не е подходящ за живописта и е по-добре да се заеме с архитектура.

На 21 декември 1907 г. майката на Хитлер умира от рак на гърдата на 47-годишна възраст. С решение на съда в Линц сирашката му пенсия е дадена на сестра му Паула. Той се опитва да се издържа сам във Виена, като копира сцени от пощенски картички и ги продава на туристи и търговци. След като за втори път не е приет в академията, положението му още повече се влошава. През 1909 г. живее в приют за бездомни, а през 1910 г. се установява в дом за бедни на Мелдемансщрасе. По това време получава малко наследство от своя леля.

По-късно Хитлер твърди, че за пръв път става антисемит по време на престоя си във Виена, където има голяма еврейска общност, включваща и ортодоксални евреи, избягали от антисемитските погроми в Русия. В същото време, според приятелят му от детството Август Кубицек, той е „завършен антисемит“ още преди да напусне Линц. Виена по това време е средище на консервативни религиозни предубеждения и расизъм. Там работят и живеят известни антисемити, като идеологът Ланц фон Либенфелс, основателят на Християнсоциалната партия и кмет на града Карл Луегер, композиторът Рихард Вагнер и националистът Георг Ритер фон Шьонерер.

В „Моята борба“ Хитлер твърди, че преходът му от противник на антисемитизма по религиозни причини до негов привърженик по расови причини е предизвикан от срещата с ортодоксален евреин:

Ако този разказ е истински, Хитлер явно не действа според новите си възгледи. Той често гостува на вечеря у известни евреи и работи добре с еврейските търговци, които се опитват да продават рисунките му.

Хитлер твърди, че евреите са врагове на арийската раса и ги смята за отговорни за кризата в Австро-Унгария. Освен това той смята някои разклонения на социализма и болшевизма, много от водачите на които са евреи, за еврейски движения, свързвайки антисемитизма с антимарксизма. По-късно, обвинявайки революцията за поражението на Германия в Първата световна война, той обявява евреите също за виновници за срива на Германската империя и последвалите стопански проблеми.

През май 1913 г. Адолф Хитлер получава последната част от наследството от баща си и се премества в Мюнхен. Там той продължава да се интересува от архитектура и, по собствените му думи, от книгите на британския антисемит Хюстън Стюарт Чембърлейн. Преместването в Мюнхен му помага да избегне за известно време военната служба в Австрия, но в крайна сметка е арестуван и екстрадиран. След медицински преглед е обявен за негоден за военна служба и му е разрешено да се върне в Мюнхен. След влизането на Германия в Първата световна война през август 1914 г. Хитлер пише молба до краля на Бавария Лудвиг III да бъде записан като доброволец и постъпва в армията, въпреки че не е германски гражданин.

Войник по време на Първата световна война (1914 – 1918)

По време на Първата световна война Адолф Хитлер служи на германо-френския фронт.

Версайският договор, сложил край на Първата световна война, лишава Германия от значителни територии, демилитаризира Райнланд и налага на страната тежки икономически санкции. В Германия договорът, и особено неговият член 231, хвърлящ цялата вина за войната върху Германия, е разглеждан като крайно унизителен и несправедлив. Тези настроения по-късно оказват голямо влияние върху политическия възход на Хитлер.

Между двете световни войни

Създаване на националсоциалистическата партия

В рамките на две години Хитлер успява да стане абсолютния и непоклатим лидер на малката партия. Сменя името ѝ от DAP на „Националсоциалистическа германска работническа партия“, известна навсякъде като NSDAP. Адолф напуска армията, за да се отдаде изцяло на политическата си дейност. В програмата си от 25-те точки, която обявява на 24 февруари 1920 г., Хитлер включва идеите си, оформени още от престоя му във Виена: антисемитизъм, силен национализъм, идея за арийско расово господство, презрение към либералната демокрация и принципа на водача. Повечето от идеите в нея не са нови, но той успява да ги направи привлекателни и ясни. Успява да осигури и вестник за движението си – „Фьолкишер Беобахтер“.

В края на 1923 г. Хитлер е убеден, че Ваймарската република е пред прага на своето рухване и че сега може да изпълни обещанието си за „поход към Берлин“ и поваляне на правителството от „еврейско-марксистки предатели“. Той се надява с подкрепата на армията да постави Германия под националистически контрол. В плана му се включва и реакционният милитарист и национален герой от Първата световна война генерал Ерих Лудендорф.

На 26 февруари 1924 г. срещу Хитлер започва съдебен процес с обвинение в държавна измяна. Съдията познава подсъдимия от по-рано и е благосклонно разположен към лидера на нацистите и те очакват, както първия път, сравнително лека присъда. Адолф Хитлер се възползва от всичко това и се опитва да превърне процеса си в пропаганден триумф. За тази цел той се защитава сам и по блестящ начин използва красноречието си. Поема пълната вина за организирането на пуча.

Хитлер си позволява смело да говори за наближаването на деня, в който тълпите от улицата със своите знамена с пречупени кръстове ще се слеят с тези, които стреляха по тях. Групите ще нараснат в батальони, батальоните в полкове, полковете в дивизии, заканва се той.

След целия спектакъл Хитлер е осъден на четири години затвор. Поведението му в съдебната зала прави силно впечатление на германците, които започват да го възприемат като голям национален герой.

От присъдата си Хитлер излежава само девет месеца. В затвора на град Ландсберг ам Лех той е в килия със значителни удобства и има достатъчно време, за да премисли добре сторените грешки. Закусва в леглото си, държи дълги слова пред съкилийниците си и прави разходки в градината. Всичко прилича повече на санаториум, отколкото на затвор. При тези условия започва да диктува на секретаря си Рудолф Хес книгата си „Моята борба“, която по-късно става политическа библия за нацисткото движение. В него Хитлер разказва живота си, философията си и представя подробно програмата си, която иска да реализира в Германия.

Канцлер и държавен глава (1933)

Хитлер твърди, че Третият Райх, започнал с избирането му за райхсканцлер, ще просъществува 1000 години. Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна диктатура.

Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и терор. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се старае да не накърни интересите на силни групировки. Внимателно изтласква настрана консерваторите и предпазливо овладява радикалите. Той води ловка политика по примера на Макиавели. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма. „Heil Hitler!“ става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а „Horst-Wessel-Lied“ официален химн. Под ръководството на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието на Фюрера.

Начало на териториалните експанзии (1933 – 1939)

Уверен в пълната си власт, Хитлер започва кампанията си по възстановяване на силата на Германия в Европа и постигането на целите, поставил си в „Моята борба“. Първата му задача е да превъоръжи страната. Първо тайно, а по-късно и открито, той започва да нарушава решенията на договора от Версай за невъоръжаване. С огромни военни поръчки и включването на безработните в армията икономиката се подобрява.

В началото външната му политика (конкордат с Ватикана от 1933 г. и договор за ненападение с Полша от 1934 г.) е привидно миролюбива, за да прикрие агресивните му намерения. През 1933 г. Хитлер оттегля Германия от Обществото на народите. През лятото на 1934 г. прави опит да нахлуе в Австрия, но се отказва след като Мусолини изпраща войници на границата да запазят независимостта ѝ. На 16 март 1935 г. влиза в сила „законът за изграждането на Вермахта“, а малко по-късно през същата година отново се въвежда всеобщата военна служба. В директно противопоставяне с Версайския договор, Германия започва изграждането на армия от 550 000 души. Великите сили само кротко протестират.

През юли 1936 г. в Испания избухва гражданска война и Хитлер подкрепя генерал Франциско Франко и испанските фашисти. На 25 октомври е сключен пактът Рим-Берлин между Германия и Италия с антиболшевишки цели. В този договор Хитлер вижда 115 млн. души готови да завземат нужното им „жизнено пространство“. Факт става и антикоминтерновския пакт между Райха и Япония. В този период на военна подготовка, съчетан с преориентиране на икономиката към автаркия, Хитлер усвоява техниката на целенасочено мамене на бъдещите си жертви, за да приспи бдителността им с лъжовно усещане за сигурност. Докато се подготвя за война, той неспирно говори за мир:

През януари 1937 г. удължава извънредните си пълномощия с четири години. В края на годината политиката му на експанзия е в пълна готовност. На 5 ноември се състои така наречената конференция Хосбах. На нея пред военните си лидери Хитлер заявява, че смята да разреши проблема с „жизненото пространство“ на Германия „не по-късно от 1943 – 1945 г.“. Прилагайки различни хитрини, той успява да се раздели с двама души от Върховното командване – фелдмаршал Вернер фон Бломберг и генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич.

На 23 август 1939 г. в Москва министрите Рибентроп и Молотов подписват пакт за ненападение с таен „допълнителен протокол за подялбата на Полша“. Това е отговор на Сталин към западните политици, които той подозира, че умишлено насочват Хитлер на изток. Ужасен от този договор Чембърлейн информира Хитлер, че Великобритания няма да се поколебае да изпълни поетите задължения към Полша.

Държавен глава по време на Втората световна война (1939 – 1945)

Хитлер облича военната си куртка и обявява, че няма да я свали до пълния триумф на Германия. През първите седмици на войната, започнала на 1 септември 1939 г., активни са германските и съветските войски (разделят си Полша по споразумение). Фюрерът настоява, „че не е нито във война, нито в състояние на мир“ – измислица, която цели да му даде възможност за инициатива и на бойното поле, и в дипломатически план. В специална реч пред Райхстага на 6 октомври 1939 г. той предлага мир на Великобритания и Франция и прави това като „последно предложение“. Всички осъзнават, че в сегашното положение на нещата на тези думи не може да се вярва. Месец по-късно, на честването на годишнината от Бирения пуч, Хитлер казва, че е дал нареждания за воденето на петгодишна война, която ще завърши с успех за Третия Райх.

Внезапно на 9 април 1940г. немските войски атакуват Дания и Норвегия с обяснението, че британците са поставили мини в норвежки води. Месец по-късно Хитлер изпраща войските си на „Светкавична война“ (нова военна тактика, разчитаща на подвижност и лекота на военните сили) в Белгия, Нидерландия, Люксембург и Франция.

На 22 юни 1940 г. триумфиращият Фюрер принуждава Франция да подпише примирие в същия вагон в Компиен, където през 1918 г. Германия е трябвала да склони глава. Хитлер се завръща в Берлин като героичен завоевател. Събитията от последните седмици затвърждават вярата у обикновените германци в гения на Адолф Хитлер. На него е отдадена главната заслуга за планирането на блестящата военна кампания. За Съюзниците тя е катастрофално поражение.

Сред британските политици, готови да намерят общ език с Хитлер, най-активен е лорд Халифакс. На 28 май 1940 г. той заявява на Чърчил, че няма друга алтернатива за Великобритания освен прекратяването на военните действия и сключването на мир с Хитлер. Единственото, което Халифакс очаква от фюрера е да направи „ново и по-великодушно предложение“. Чърчил обаче отказва предложенията на Хитлер за мир и следващата стъпка на Фюрера е да подчини Великобритания чрез въздушни бомбардировки, последвани от инвазия в т. нар. операция „Морски лъв“. Очакваното падане на Англия от нацистите не се материализира, защото Кралските въздушни сили спират Хитлеровите Луфтвафе-армади. На 15 август 1940 г. британците успяват да свалят 180 немски самолети. Без въздушен контрол нахлуването във Великобритания е невъзможно. Погледът на Хитлер се обръща на изток. Мусолини раздразнен, че е бил пренебрегнат от плановете на Фюрера, нахлува в Гърция, но очевидният му провал там налага Хитлер да концентрира вниманието си на Балканите и Северна Африка. На 6 април 1941 г. той атакува Гърция и Югославия, а след това изпраща Африканския си корпус забързан към Египет. На 10 май 1941 г. Хитлер изпраща Рудолф Хес, заместник-фюрера, във Великобритания с подробен мирен договор, според който Германия ще се изтегли от Западна Европа в замяна на британски неутралитет за предстоящото нападение срещу Съветския съюз.

От 12 до 14 ноември 1940 г. в Берлин се състоят Германско-съветски преговори за влизане на СССР в Оста между съветския външен министър Вячеслав Молотов, Хитлер и германския външен министър Йоахим фон Рибентроп. Хитлер прави най-критичното си решение. Той има 250 германски дивизии и разполага с още 100 от сателитните държави. Фюрерът напада Съветския съюз с увереността, че това му приключение ще приключи с успех в рамките на шест седмици. Надява се да раздели Русия от западните ѝ съюзници с личния си антиболшевишки кръстоносен поход. На 22 юни 1941 г. немските войски пресичат границата и дават началото на Операция Барбароса – нахлуват в СССР на фронт простиращ се от Балтика до Черно море. Непосредствено след германското нахлуване в СССР Адолф Хитлер излага тезата, че Червената армия е направила обширни приготовления за офанзивна война в Европа, оправдавайки по този начин германското нападение като превантивен удар. В началото Хитлер има успех – войските му преминават две трети от разстоянието до Москва за 26 дни. Руснаците отстъпват, използвайки стратегията на дълбока защита.

На 19 декември 1941 г., след неуспеха си при Москва, Хитлер уволнява главнокомандващия фелдмаршал Валтер фон Браухич и сам поема контрола на всички военни операции. По това време САЩ влиза във войната (след японското нападение срещу американския флот край Пърл Харбър на 7 декември) и вече четири пети от света се изправят срещу Националсоциалистическа Германия.

Новогодишното слово на Хитлер от 1942 г. показва значителен спад на предишното му еуфорично настроение и непоклатима увереност. Армиите му все още печелят победи в Украйна и Северна Африка, но силният тласък на „Светкавичната война“ е загубил ефективността си. Фюрерът се оттегля във военния си щаб, където все по-често стига до разправии с военните си съветници относно тактиката и стратегията. Той продължава да прави погрешни преценки. На германо-съветския фронт хазартно сменя обектите си на прицел или нарежда на войските си да не отстъпват и да продължават да се бият, дори когато положението им е безнадеждно. Пренебрегва средиземноморската област във време, в което сравнително малко допълнителни усилия могат да донесат решаващи резултати.

Междувременно Фюрерът обръща все по-малко и по-малко внимание на политиката и дипломацията. Той нарежда на Хайнрих Химлер да подготви скелета на „Новия ред“ за Европа, състояща се от анексираните от Третия Райх страни, териториите на Чехословакия и Полша, Франция и Белгия с нацистките им губернатори и Норвегия и Холандия в свободен съюз. Във всички окупирани страни се създават силни съпротивителни движения, които Хитлер има намерение да срази със същите терористични средства, използвани в Германия. В Третия Райх са вкарани огромен брой чужди работници от окупираните земи, за да работят по осигуряването на армията. Хитлер нарежда на Химлер да разшири концентрационните и изтребителните лагери, да работи тясно с дисидентите от отделните страни и да очисти териториите за арийската раса, унищожавайки евреите и другите „долни“ елементи.

Повратният момент във войната идва през есента на 1942 г. По това време фелдмаршал Ервин Ромел е разгромен при Ел Аламейн. През ноември 6^-а армия на Хитлер, командвана от фелдмаршал Фридрих Паулус, е спряна и започва да се срива пред Сталинград. „Няма да напусна Волга“, казва Хитлер и нарежда 6^-а армия да не отстъпва. Той публично е обещал, че ще завладее Сталинград, но позволява армиите му да кървят до смърт в стремеж да изкупи залога си. Дотогава Хитлер постига всички цели, поставил си сам. Сега вече не говори толкова за победа, колкото за това, че враговете му не могат да го победят. Оттегля се в свой илюзорен свят и се изолира от всички, които се опитват да го предупредят за резултатите от пораженията. Здравето му започва да се влошава след все по-силната му зависимост от инжекциите, правени от д-р Теодор Морел. Тялото му рухва, удавено от съмнителните лекарства на смятания от специалистите за шарлатанин лекар. Дните на слава за Хитлер безвъзвратно изтичат.

Обрат на войната (1943)

Нежелаещ да признае поражението, Хитлер нарежда пълна мобилизация на германската икономика във финален опит да се спаси от затрудненото положение. Измъчва го криза след криза. През юли 1943 г. в Италия пада режимът на Мусолини и Хитлер поема отговорността да го възстанови. Той се надява, че ужасяващите бомбардировки от съюзниците над немските градове ще разпалят още повече бойния дух на народа му.

Ударите започват да се сипят по Фюрера от всички страни. Съюзниците разбиват войските му в Северна Африка. В Русия германските войници биват изтласкани от градче на градче чак до териториите на родината им. Англо-американските сили нахлуват в Сицилия, а после и в континентална Италия, достигайки Неапол на 1 октомври 1943 г. и Рим на 4 юни 1944 г. На 6 юни започва най-важното събитие за 1944 г. – инвазията на съюзниците във Франция. Един от най-забележителните походи във военната история, успели да изненадат противника. Скоро милиони съюзнически войници изтласкват Германия на изток, подминавайки Париж и разкъсвайки германците на части чрез свой вариант на „Светкавична война“. Хитлер е хванат в гигантски капан, когато съюзническите войски преминават Рейн, а руснаците методично настъпват от изток. Луфтвафе на Гьоринг не е в състояние да защити немските градове и индустриалните центрове от бомбите на съюзниците. Проваля се и кампанията на подводниците.

Всички тези фактори в отчайващата военна ситуация окуражават противниците на Хитлер вътре в Германия да действат. Критиката към Фюрера преминава през няколко етапа – опозиция, съпротива и конспирация. Различните малки и слаби германски опозиционни групи никога не се организират в силно масово движение. Те нямата силата на нелегалните бойци против нацизма в окупираните страни. И все пак немската съпротива прави няколко опита да ликвидира Хитлер. На 20 юли 1944 г. много на брой висши военни и цивилни, сред които фелдмаршал Ервин фон Вицлебен, Карл Фридрих Гьорделер (кмет на Лайпциг) и 37-годишния полковник граф Клаус Шенк фон Щауфенбергпривеждат в изпълнение дълго плануван заговор в щабквартирата на фюрера на изток. Оцелявайки след взрив на бомба (поставена от Щауфенберг) и само с няколко незначителни наранявания, Хитлер яростно си отмъщава на конспираторите.

През 1944 г. бил организиран и последният атентат срещу фюрера, който също бил неуспешен. Хитлер останал жив и в този опит за свалянето му от власт. След опита за покушение, той не могъл да стои дълго на крака.

Веднага след атентата той издал наредба на все още подчинените му да хванат заговорниците и да ги подложат на унизителни мъчения, като едновременно да заснемат филм. След това той лично гледал филма с безскрупулните мъчения.

Смърт (1945)

Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни. Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение – въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, жертвайки се във „Вагнеров стил“. Той казва, че Германия, също като него, трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29 април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.